На младини бях вятър, буря, шемет, сега - попътна нечия звезда, духът ми свети доста по - приветно, но още е способен на борба. Стихът ми също мъдро се променя, личи му вече, не е много млад, илюзии не търся повсевместно, но още ги намирам в този свят. Във любовта все още имам вяра, все още чувствам - тя ще победи, ще оцелеят тези, дето с мяра живеят богоподарени дни. И, някъде пресилила се в устрем, съм склонна да направя ход назад, защото преосмислих, че най - ценна е всяка шепа земна благодат. 23 август 2018г., София Росица КОПУКОВА

На младини бях вятър, буря, шемет,
сега - попътна нечия звезда,
духът ми свети доста по - приветно,
но още е способен на борба.

Стихът ми също мъдро се променя,
личи му вече, не е много млад,
илюзии не търся повсевместно,
но още ги намирам в този свят.

Във любовта все още имам вяра,
все още чувствам - тя ще победи,
ще оцелеят тези, дето с мяра
живеят богоподарени дни.

И, някъде пресилила се в устрем,
съм склонна да направя ход назад,
защото преосмислих, че най - ценна
е всяка шепа земна благодат.

23 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА

Поздравление, Роси!

време е за преосмисляне, приятелю.

Годините променят човека, Роси. Аз това лято като избягах 5 км. към 5kmrun за 22:49 мин., изплувах 2 км. на Св. Влас за 39:07 мин. си въобразявам, че не остарявам, но не е така. Времето не може да се върне назад.
Поздрави!

ама няма накъде. Да се радваме на Божиите дадености и благословии, това остава.

Талантът и злобата са патент само на трета космична раса. После нещата се оправят, ама едва ли ще дочакаме.