По- българи ли бяха те от нас, дедите ни, които завещаха земя свободна,малка райска част, за бъдещето и за родна стряха. Та всеки бил е разум и сърце на каузата си докрай обречен и всеки давал с двете си ръце за България по капка вечност. Преоткривал радост в радостта и не мислел никъде да ходи, не жадувал никъде в света да обслужва другите народи. Животът е безкрайно колело, а камъкът тежи на свойто място и мисля, че ще върне тука то децата на България обратно. За всеки идва сетния урок, че от родината по- мило няма, в чужбина битието ти е срок, че щастието всъщност е измама. 6 септември 2018г., София Росица КОПУКОВА

По- българи ли бяха те от нас,
дедите ни, които завещаха
земя свободна,малка райска част,
за бъдещето и за родна стряха.

Та всеки бил е разум и сърце
на каузата си докрай обречен
и всеки давал с двете си ръце
за България по капка вечност.

Преоткривал радост в радостта
и не мислел никъде да ходи,
не жадувал никъде в света
да обслужва другите народи.

Животът е безкрайно колело,
а камъкът тежи на свойто място
и мисля, че ще върне тука то
децата на България обратно.

За всеки идва сетния урок,
че от родината по- мило няма,
в чужбина битието ти е срок,
че щастието всъщност е измама.

6 септември 2018г., София
Росица КОПУКОВА

но явно не е дошло още времето за това. Хубав стих с високо патриотично звучене, от който всеки българин има нужда за повдигане на самочувствието. Поздравление, Роси!

Младене. Благодаря.