Къде отиваме? Как този свят ще ни осмисли и ще се развие? На горест и на красота богат, наметнал дреха на пресътворител. Дали под нас равнее равнина или пък планината ни издига, как точно бъдещето ни намига със озарения от светлина? Дали Божествен дар пак ще получим, урокът си тук верен да научим, от векове дошъл и занапред. Къде ще спрем, закотвени след време, дали ще бъде радост или бреме животът, от неземното подет? 19 юни 2018г., София Росица Копукова

Къде отиваме? Как този свят

ще ни осмисли и ще се развие?

На горест и на красота богат,

наметнал дреха на пресътворител.




Дали под нас равнее равнина

или пък планината ни издига,

как точно бъдещето ни намига

със озарения от светлина?




Дали Божествен дар пак ще получим,

урокът си тук верен да научим,

от векове дошъл и занапред.




Къде ще спрем, закотвени след време,

дали ще бъде радост или бреме

животът, от неземното подет?




19 юни 2018г., София

Росица Копукова

Не мисля, че тук - на Земята, ще научим отговорите им. Може би това ще стане Оттатък, според заслугите ни. Поздравление, Роси!

Винаги интересно и премислено е твоето слово.

Много ми хареса - като идея, дълбочина, прозрение - и като чисто, неподправено вълнение, тревога за бъдните ни дни, за съдбата на човечеството.
Поздрави, Росе!