Някъде, в развоя на годините, имам още път за любовта, гледам с обич небесата, сините, стъпвам по красивата земя. Кътче имам във душата, моята, пише : " Чекмедже за доброта", в друго пише: " Воля за неволята", в трето пише: " Пресъздай света". И избирам своите приятели по свои параметри на духа. В крайна сметка всички сме създатели, ако отворим кътче светлина. 4 октомври 2018г., София Росица КОПУКОВА

Някъде, в развоя на годините,
имам още път за любовта,
гледам с обич небесата, сините,
стъпвам по красивата земя.

Кътче имам във душата, моята,
пише : " Чекмедже за доброта",
в друго пише: " Воля за неволята",
в трето пише: " Пресъздай света".

И избирам своите приятели
по свои параметри на духа.
В крайна сметка всички сме създатели,
ако отворим кътче светлина.

4 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА

"Всички сме създатели, ако отворим кътче светлина". Твоето стихотворение помага да осъзнаем и ние този красив извод, до който си стигнала, Роси. Аплаузи!

Дано се осъзнаят неосъзнатите, ама надали?!

... ти чрез творенията си ни оставаш без дъх! Красиво и невероятно приказно!
С уважение - sidhaarta.

Божа работа е.

Харесах твоите чекмеджета с мъдри послания, Роси.
Да бъде светлина в душата и в живота ти!

благодаря ти от сърце.