Милост за слабите, сила за силните, светът е двуполюсен не от сега, днес просякините, утре богините, друг ден обратно - и все е така. В този свят гоним напред съвършенството, все не достигаме светлия връх. Някъде там е далече блаженството, ние сме долу, във горския мъх. Няма смирение без примирение и затова аз щадя милостта, тя е за чистото Боже творение, разграничило се от подлостта! 5 октомври 2018г., София Росица КОПУКОВА

Милост за слабите, сила за силните,
светът е двуполюсен не от сега,
днес просякините, утре богините,
друг ден обратно - и все е така.

В този свят гоним напред съвършенството,
все не достигаме светлия връх.
Някъде там е далече блаженството,
ние сме долу, във горския мъх.

Няма смирение без примирение
и затова аз щадя милостта,
тя е за чистото Боже творение,
разграничило се от подлостта!

5 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА

Дори и полюсите сменят местата си. Жестока диалектика, в която ако се вгледаме ще почерпим мъдрост за смисъла на нещата.

"Милост за слабите, сила за силните,
светът е двуполюсен не от сега,
днес просякините, утре богините,
друг ден обратно - и все е така."

Превъзходно изречено и по най-поетичен начин. И слава богу, че "все не достигаме до светлия връх", а сме "долу, във горския мъх", защото върхът е нещо свято, а хората - без изключения, сме като свинете, които стъпкват бисери /както казва Иисус/ и при катеренето си нагоре можем /и дай-боже/ да подивеем и се превърнем от питомни в диви прасета. И това не е малък прогрес за човешкия род. За да изпитаме поне "зовът на дивото", както отлично го е формулирал великият Джек Лондон.

"Няма смирение без примирение
и затова аз щадя милостта,
тя е за чистото Боже творение,
разграничило се от подлостта!"

Тук даваш квинтесенцията, Роси, за което те поздравявам. Подлеците - чучела и техните многобройни слуги, нямат място в небесния храм - там - на Върха! Тяхното място е само едно - в мрачния Тартар - под земята.

страхотен си.

провинциалните пуети с регионално значение, които си нямат нищо- ни пари, ни имане, ни имоти, ни служби... Имат само няколко грамоти и тенекиени значки.

Които са останали живи де!