Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10 12:26 - ТАЙНИТЕ НА МАЛКАТА ВИЛА
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 191 Коментари: 8 Гласове:
-4



В малка вила край Симеоновското шосе живееше дядо Косьо. Целогодишно си живееше в Симеоново, долу в хола си палеше печка с дърва, имаше и малка кухничка, тоалетна, баня. Горе - две стайчета, като дойдат децата. Благ човек беше, общуваше лете с моите баба и дядо, идваше при нас. Самичък беше човекът. Вдовец. Носеше ни плодове, пък баба ми ще го покани на обяд. И така го помня с добро от дете, докато се помина. Не му познавахме наследниците. Докато една друга съседка не ми обади, че във вилата на дядо Косьо живеел майстор Радко и бил отзивчив да поработи, където го викнат. От нея се запознах с Радко. Свърши ми работа момчето, поразприказвахме се. Вилата била прехвърлена на внучката, точно моя случай, жената имала две деца и я дала на Радко по договор да я обнови отвътре като майстор, без да плаща наем. С жена и дете, от доста години Радко я обитаваше. Показа ми, вътре беше обновил дограми, стълбище, баня, шпакловка, бояджилък. Биваше го. Заведох го и при мои близки плочки да им лепи, да боядисва, много доволни останаха от него. Радко и жена му били от Монтанско село, но работа няма, та дошли край София за поминък. По едно време се счу, че жена му го напуснала с детето, той попийвал яко. Наистина, видях го с компания да вари ракия на двора, но не ми се видя критично пиян. Пак го виках, пак идва да ми посвърши работа. И не щеш ли - изчезна и той. Поразпитах, добри впечатления имах от него, намерил стая под наем в Бистрица. И докато се засиля да му се обадя пак за нещо, се разбра, че бил блъснат от кола и го помлели напълно. Радко кола не караше, явно е пийнал повече и като е пресичал, е станала трагедията. Никой не е съдил шофьора. Той имаше само стара майка и жена му не се позаинтересувала от него. Бях склонна да я обвиня. Все пак имаха дете, момченце. Живяха доста дълго, тя беше баничарка. Брак нямаха, но все пак.... Но минаха години и на мен отново ми потрябва майстор. Във вилата на дядо Косьо имаше ново семейство от Североизточна България. Беше станала още по- кокетна, отпред фирмен бус. Направо потропах с молба за помощ, казвайки, че познавам Радко. Добри хора, сговорчиви. Мъжът ми помогна веднага. Втори път дойде, а не бях взела пари, та се разбрахме да ги оставя на жена му. Оттам - на кафе, в двора, а оттам тръгва приказката колко са различни хората, колко уплашена е била внучката на дядо Косьо като ги е наела за наематели и какво са заварили те след напускането и на Радко, строителя. / следва / 30 октомври 2018., София Росица КОПУКОВА



Гласувай:
3
7



1. missana - Има немалко добри хора на този свят и ти си дала чудесни примери на такива хора, Роси,
31.10 15:05
в тази първа част на повествованието си. Но думата ми е, че съдбата не се определя от добротата, а по-скоро от нещо като аеродинамичност на формата, или от нещо като формата на плавателните съдове. Едни съдове пуснати във вода потъват, а други плават, но способността им да останат на повърхността не зависи от това колко са полезни тези съдове в дадено отношение, което е аналогът на добротата.
цитирай
2. rosiela - Благодаря за интересния отзив, Младене,
31.10 18:54
но нещо не ми пуска одобрение. Като се оправи, ще пусна коментара ти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 1306277
Постинги: 1882
Коментари: 7695
Гласове: 3665
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930