Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10 19:10 - ТАЙНИТЕ НА МАЛКАТА ВИЛА
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 108 Коментари: 4 Гласове:
-3



/ втора част / - Радко сигурно е бил работлив човек, Роси,- сподели жената на майстора, - но като дойдохме, какво заварихме, не е за приказване. - Защо? Аз съм влизала тук, не беше лошо. Той доработваше интериора. - Защото тази жена, не я и знам коя е, милата, какъв живот е видяла с него, тя си знае. Била е бита и малтретирана жестоко. - Какво говориш? - Истината говоря. Заварихме счупена талашитена врата с юмрук в средната част, по- нагоре. Явно се е заключвала от него, за да се спаси. Драскотини от маникюр по вратата, явно я е блъскал. Засъхнала кръв. Женски коси разпилени. Извадени контакти с кабели, сигурно е лудял и я е бил с тях. Онемях. - Ами приятели идваха после тука, то как ги е канил вътре? - Явно не ги е канел. Варели са ракията и са си отивали. А тук, в задната част на двора има и чешма, и тоалетна външна, отделно от вътрешната. - Боже, Боже, затова тя не е искала да чуе за него. - Хазайката го е изгонила. Тя е дошла, но дали й е казала жена му, не знам.После тя пак се решила да даде вилата на друг и да оправят потрошеното. Идвали студенти, ама им далече, а и студено зимата, та попадна на нас. Всичко й оправи мъжът ми.Парапети сложи горе на балкона, камина направи, пребоядиса, врати смени, контакти, ама тя наплашена, все идва и идва, да не се бием и ние. Разсмяхме се, ама то не беше за смях. - Иначе много свестна жена, хазайката, нищо не ни взе срещу ремонтите, ама я страх. То и сума ти сметки не платил твоят уважаван Радко, в чудо се видяла. Добре че мой колега й се оказа близък, та я успокои. А жената на майстора преподава в Софийски университет търсена специалност. - Пак я каним да идва, но тя казва, че вече се е успокоила и ни има доверие.Та сега си плащаме и наем, но тук сме доволни и смятаме да останем дълго време. - Няма ли да си купите нещо край София? - Засега не мислим. Роден край не се забравя. Родителите са ни там, приятели. Къщи си имаме, работа няма.Като се пенсионираме, ще се върнем. Така мислим. Поприказвахме си още дълго, тръгнах си, потресена от чутото. """"""""""" Мина време, срещнахме се на по кафе със старата съседка, която ми беше препоръчала Радко. И тя вдовица. Дойдоха тук от обгазения Русе, мъжът й вдигна грамадна триетажна къща.Помагаше му брат от Германия. Вдигна я, разболя се и почина от рак. И тя остана с единия син, снахата и внучето. Другият - по чужбина и той. Разведе се.Съдба. Добре, ама на нея й мило за Русе, за приятели, роднини, за селото на майка й край Русе. Прибяга там, поживее,ремонтира, чисти, чисти, пак дойде. Па ми каже: - И аз не знам къде съм, Роси. Живея на кръстопът.Ама родното не се забравя, да знаеш. Вече съм го чувала. Тя точно видяла баничарката на Радко. Пак била в Симеоново, омъжила се, бутала количка с второ дете. За местен човек. Чудеше се като мен в началото колко бързо го прежалила Радко, та й разказах тайните в малката вила. Жената имаше право на щастие. А един живот без щастие или спомени за щастливо минало,не е живот! 31 октомври 2018г., София Росица КОПУКОВА



Гласувай:
4
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stih - Вълнуващо!
31.10 20:53
"А един живот без щастие или спомени за щастливо минало,не е живот!"

Нека щастието ти е вечен спътник в живота, Роси!
цитирай
2. rosiela - Ели, благодаря за топлите думи, мила.
31.10 22:02
Нещо не ми пуска одобрение, но като се оправи, ще пусна коментара ти.
цитирай
3. missana - Не мога да разбера какви са тези гадове, които пишат минуси на толкова интересно
31.10 22:23
повествование. Каквото се случва с тези, които емигрират от България, подобен феномен се забелязва и при онези, които напускат родните си краища и се прехвърлят да живеят в големите градове. Превръщат се в дървета без корени. Имаше навремето един такъв много сполучлив български филм - "Дърво без корен" с Петър Слабаков, по мотиви от 2 разказа на Николай Хайтов /единият от тях едноименен/. Тези хора вече никъде не се чувстват добре. Но и не могат да поправят стореното. Поздравление, Роси - трудни съдби описваш!
цитирай
4. rosiela - Благодаря, Младене.
01.11 17:17
Минусите нямат профили в статистиката. Ти да видиш. Има технически вариации, които не знаем. Да пасат трева.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 1306284
Постинги: 1882
Коментари: 7695
Гласове: 3665
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930