Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2018 10:12 - Парче светлина
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 5120 Коментари: 0 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Есента е времето на кестените, онези диви лъскави създания, които те карат да спреш за момент и да посегнеш към земята. Задържаш ги в шепа и се разливат по теб. Нещо невидимо и живо пътува в кръвта ти и оставя диря като платноходка. А с това идва и вятърът в платната й, който те отвежда в друг свят.

Кестените ме намират и като питомни, печени късчета. Току-що свалени от огъня, даряват топлината си и онзи приказен вкус, който ме прави дете. Времето не съществува. Нямам име.

Днес отидох за кестени, диви и питомни, и това се превърна в красива разходка. Пих кафе в „Перото“ и грабнах случайна книга. Оказа се „Бродягите“ на Керуак, която ме пропътува с влак между Лос Анджелис и Сан Фран и ми прочете китайски бял стих:

„Изкачвам се по безкрайната пътека на Студената планина, дългата клисура е обсипана с морени, буен поток и потънала в мъгла трева. Мъхът е хлъзгав, въпреки че дъжд не е валял, боровете пеят, но вятър не духа. Кой може да прескочи на света оковите и до мен на бели облаци да седне.“

Как кой, държащият кестен. Ето как книгата ми каза къде се пренася човек по дирята на кестените. В бял стих, на бял облак, в бялата мъгла на тревите. Отпивах от кафето, което беше бяло, взирах се в белотата на кафявата маса, дори минаващите хора побеляха, но не от страх или от старост, а от светлината.

И си отговорих на онзи извечен въпрос, изречен преди столетия от Дън, светлината материя ли е или е качество.



Тагове:   светлина,


Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358197
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031