•  
•  
•  

Ти си тук. Изпълваш цяла стая

със мълчание и красота.

Времето бележи вече края

на една изгубена мечта.

 

Ти се върна. Своят път намери

и разбра, че твоят път съм аз.

Другото са някакви химери.

Двама сме, в най-хубавия час.

 

Нямам думи. Думите не стигат

и държа аз твоята ръка.

А звездите сами тук пристигат,

без да ги привикваш по една.

 

8 декември 2018г., София

Росица  КОПУКОВА

• 
  
  

 

Роси!

Поздравявам те, Роси!

Колко семпло, но поетично си предала интимното си настроение. След умората от четене на баладичните страдания на любовта :-)))
Едно завръщане понякога е най-кратък път за любовта и досега до звездите.
Поздравления и слънчева неделя!

Прозорлив си. Тежки страдания нямам аз, опазил ме Бог от такива и в любовта, и в живота. Затова и така ти е прозвучало. Но виж, нежността я обичам, стига човек да я заслужава.