БАЛАДА ЗА ЕДИНАКА – ДОБРИ ЖОТЕВ
 

Изсмука слънцето снега от урвите.
Пропъди на веявиците воя.
Дъхти на пръст, на размразена пръст,
на корени, на злак, Вълчице моя!

Усещаш ли? В земята бродят сокове.
По жилите пробягват жадни тръпки.
Бъди добра - не ме оставяй сам,
сред нощите ме мамят чужди стъпки.

А идат нощи, нощи! Неочаквано
замайват ноздрите нивя орани.
Далечно биле с неусещан дъх
гори гърдите като прясна рана.

Не чуваш ли? От бездната на нощите
долитат гласове. Зове усоя,
зоват листа. Не ме оставяй сам,
не ме оставяй сам, Вълчице моя!

В такива нощи сплетените повици
притягат гърлото ми в огнен спазъм,
изтръгнат вой, сто века неумрял,
изтръгнат зов, сто века неизказан.

На моя зов вълчица нейде в тъмното
отвръща премаляла и ме мами.
Отвръща друга, трета... И към тях
като насън повежда ме кръвта ми.

Тогава ти ме спри с милувки - мълнии!

Не спра ли, оглушал от повика и воя,
при себе си със нокти ме задръж,
със зъби ме задръж, Вълчице моя!

но е добре да имаш своя лична вълчица. Стихотворението на Добри Жотев образно илюстрира това. Поздрав за умението ти да популяризаш добре подбрана поезия, Роси!

И той е тука от Пернишките села, ама даровит. Комуняга, лежал е по затворите. Роден е на 24 януари 1921 година. Започва първите си стихове с политически идеи, които не са нищо особено, но е много силен в интимната лирика.
Не знам дали помниш, беше дълги години редактор на в. "Народна младеж" в столицата и не пускаше пиле да прехвръкне, ако нямаше информация на кого си човек. Там бяха подредени така стилажите: на БКП, на ОФ, отделно на ЦК на ДКМС. Но, въпреки пословичните комунистически гадости по редакциите, не можем да отречем талантливото, въпреки че Жотев няма съответното човешко покритие. За 24 карата злато той самият не става, 14 карата му стига, това в духа на шегата.

Твоят материал, Роси, ме накара да се зачета в биографията му и да разбера, че сме от една и съща зодия, а също и че е родом от село Радуй /Пернишко/. Все се канех да отскоча до това село /то е по жп линията Перник - Волуяк/, защото мои близки си бяха купили там къща. Но докато се наканя, те взеха та починаха и така и не стигнах до Радуй. А що се касае до в.Народна младеж, то в този вестник бе най-трудната ми публикация преди 10 ноември 1989г. Чаках цели 3 години, за да изляза с представяне от Петко Братинов. По онова време одобряванията ги правеше директно Георги Тулийски - зам.главен редактор на вестника. Та ето я и единствената ми публикация в упоменатия вестник:

ПРЕЗ ВРЕМЕТО

Когато и последното течение отмине
сянката на дългия застой
ще ни осъди...
След пълното безветрие
водата със солена памет
ще прелива част от себе си
във пясъка
и неочаквано ще преоткрие
свойто постоянство.

Навярно бъдещето е измислено,
за да спаси пророците от смърт!
Океанът не променя сушата,
когато ветровете са известни.
Брегът е линията,
със която нашите илюзии
затварят своя път -
оставяйки ни само
минало от времето.

Как ти е помогнал Петко Братинов? Той мрази и не диша отколе кадърните поети, а ти очевидно си му извадил очите с младия си талант. Някой друг му е повлиял, да знаеш. Затова тази пословична гад гасне болен от години в пълна самота.

Бях депозирал стихосбирката си "Свещ за самота" в издателство "Народна младеж", където Петко завеждаше отдел Поезия. Така че той ме познаваше сравнително добре. Мисля също, че ме ценеше като поет. Когато отнесох няколко мои стихотворения във в."Народна младеж", попаднах на Марин Георгиев /тогавашният консултант по поезия/. Той ги хареса много, но каза, че публикуването на поезия във вестника зависи изцяло от Георги Тулийски. Попита ме познавам ли поет, който би се ангажирал да направи писмено представяне /такова беше условието за публикуване/. Аз споделих, че познавам Петко. Марин се свърза с Петко и го помоли да ме представи. Петко в продължение на цяла година не намери време да напише това представяне. Накрая го написа и представянето бе много хубаво, но когато го отнесох във в."Народна младеж", се оказа, че Марин не работи вече там. На негово място беше Паруш Парушев. Паруш ми поиска нови стихотворения...и след още 2 години най-накрая бях публикуван с цитираното и единствено, при предварително планирани 3! Ето, така ставаха нещата през комунизма. Нека всички, които говорят положително за онова време да се замислят над цитираните от мен факти.

Написал е от немай - къде и може би е знаел, че въпросният напуска. Той знаеше всичко, като КГБ. Паруш Парушев е друга кална отрепка, на сина му диагнозата е рак от години и не знам дали е жив.Господ ги наказва тия боклуци, търпение да имаш да изчакаш. Парушев също го познавам лично, пълна гад.

Така описваше Добри Жотев поколението, което се заформи, а днес метастазира навсякъде. През 1966 г. той идва на студентските лригади, ние тогава строихме пътя от Драгалевци за Алеко. Той стоеше на един стол на имповизирана трибуна, а стиховете четеше рецитатор, ама истински. Не четеше, всичко казваше наизуст, страхотен беше.
52 години са минали от тогава, още помня тази среща. След лригада поърсих стихосбирки от тего и се запознах с доста негови стихове. Беше приятел на Хайтов,
който му казваше:
Бай Добри, ти можеш да пишеш стихове, но пък аз разбирам от поезия.