Изкуството е памет. Друго - не.
Останалото е битуване и време.
И носи то на свойте рамене
човечеството - в мъдрост и в дилема.

Изкуството. Да, то е вечността
във всякаква посока на живота.
Душите имат своя красота,
когато са целунати от Бога.

Навсякъде ги праща като дар,
не се пести и щедро ги раздава,
но тук им палим огън и пожар,
та времето им трудно да минава.

След тях остава само светлина
в изкуството, което са създали.
По-хубав път не знам и досега,
ако не е проправен с идеали.

8 януари 2019г., София
Росица КОПУКОВА