Кои са вековечните неща
разбира се, когато си отидем.
И две - три поколения след нас
се сетят, че сме писали красиво,

че има смисъл в нашите слова,
че сме достигнали до същината,
че сме били с дълбоки сетива,
частици мъдрост сме раздали свята.

Не сме бълбукали като река,
която днес я има, утре няма.
А ние, някъде отвъд, така
от бездната на Космоса голяма,

ще видим тачат ли ни или не.
И ще се мерим, ама с друга мяра.
Защото в следващото битие
пак почваме - с търпение и вяра.

9 януари 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

с което съм съгласен на 100 процента. Действително, какъв е смисълът от писането на текстове-еднодневки и "да сме бълбукали като река, която днес я има, утре няма." Едно изкуство има смисъл само ако изпреварва времето си. Другото е чалга, злободневки и чучела! Единствената мяра за истинското и стойностно изкуство е вечността. Ще пребъдва ли то в нея - това е въпросът! Поздравление, Роси! Както е прието да се казва - "хващаш бика за рогата".

само преходните пеперудки не можем да запомним ни ний, ни следващите поколения. Пък то и Чучелото не ги помни със сигурност, ни бройката на дечицата си зае.

Но един мъж никога не може да е сигурен дали и законните са негови, та камо ли незаконните.

биричка, “Мерло“ и рИкия.

важно е всеки Божи ден да употребяваш и да злоупротребяваш с въпросните непреходни благинки. Та да замязаш на скот, на добиче. А сетне да се пишеш пУет!