Няма зима в душата ми, няма,
тук дошла съм със пролетта,
вечно пролетна ще си остана
и предвестница на радостта.

Не обичам тъгата да броди
покрай хората - сянка край тях,
нека винаги Бог да ни води,
да не ставаме после за смях.

Нека искаме, колкото можем
във живота да понесем,
нещастливо е златното ложе,
нито " горе" ще то отнесем.

Дар са тука най-простите радости:
дом, родина, деца и уют,
и човечност - не малка, на части,
за да няма самотност и студ.

Аз така го разбирам живота,
оптимизмът - това е за мен.
И за себе си, в земната квота,
взимам дял, по съдба отреден.

22 януари 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Да, най-правилно е да се държим за вектора отреден ни от Бог, за да не се налага да плуваме срещу течението. Поздравявам те за хубавия стих!

са се запознали с това стихотворение и не са пропуснали да вземат становище... Неуморни мръсници, еееееей!