::::::::::::::::::::::

На В.

Как се пресичат в тебе гордост и страдание,
прикрита истина, разсечена вина -
и из дълбокото, в огнището на страстите,
изплува побеляла тишина.

Мълчи в слушалката на телефона,
обримчена край шията с въже.
Стопила всички думи във жаравата,
думи лъжовни, думи-ледове.

Не стихва битката на гордост и страдание
в изпатилата ти, отровена душа,
но, не намерил сили за признание,
ти някъде загуби любовта!

25 август 1999г., София
Росица  КОПУКОВА
От стихосбирка

помирисвам..Любов!!!
щастливкаа...бъди,Росси!

Силните натури винаги са и драматично устроени...
Особено харесах подбора на думите тук, Роси.
Поздрави!

01.02 23:21 - Много хубав любовен стих!
от: missana За постинг: БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
В едно съм сигурен, Роси - че не е посветен на В.С.


Пази Боже, не, разбира се.

06:32 - Гордост, страдание и...
от: apostapostoloff За постинг: БЕЗ ЗАГЛАВИЕ