Не знам по кой закон, чия повеля,
щом дойда тук - във този земен кът
и стъпя по зелената постеля,
и кривна в скрития, неравен път,

отваря се трева, небе и въздух
и бликва слово - смисъл, словопад,
самата аз съм, пиша и не стигат
листата да обхванат тоя свят.

Но питам се: не е така, когато
си тръгна от свещената земя
и не е ли това залог, че трябва
отново с обич да я посетя.

Изворът на словото е тука -
Божествен извор в моята душа.
Погалена с невидима милувка,
аз се гневя, и вярвам, и теша.

Да, тук е всичко: с първите си стъпки
усещам благословена тишина -
и нежност, и предвестни топли тръпки
на чакана, единствена жена.

18 юли 1999г., София - Симеоново
Росица КОПУКОВА

Не мога да не призная, че ти се удава перфектно. Аплаузи и много спорна нова седмица!

Показвам част от стиховете, които се превеждат за новата ми книга. Ще бъдат по- стари и нови, а книгата ще пусна напролет. Благодаря, Младене и хубава вечер.