Не знам по кой закон, чия повеля,
щом дойда тук - във този земен кът
и стъпя по зелената постеля,
и кривна в скрития, неравен път,

отваря се трева, небе и въздух
и бликва слово - смисъл, словопад,
самата аз съм, пиша и не стигат
листата да обхванат тоя свят.

Но питам се: не е така, когато
си тръгна от свещената земя
и не е ли това залог, че трябва
отново с обич да я посетя.

Изворът на словото е тука -
Божествен извор в моята душа.
Погалена с невидима милувка,
аз се гневя, и вярвам, и теша.

Да, тук е всичко: с първите си стъпки
усещам благословена тишина -
и нежност, и предвестни топли тръпки
на чакана, единствена жена.

18 юли 1999г., София - Симеоново
Росица КОПУКОВА

Росси, това е красивоо..нежноо, истинско..
докосна ме..съприживях го!

отваря се трева, небе и въздух
и бликва слово - смисъл, словопад,
самата аз съм, пиша и не стигат
листата да обхванат тоя свят."

Зашеметяващи редове. Това е истинската поезия. Естествена, мъдра и обливаща с емоция.

Превеждат и се пушек дига. Единият от семейството е професор, нямал думи от възхищение. Готовата книга ще я покажа, ама сега - засега - тайна.

знаеш кого. Той много ще се зарадва.