Постинг
13.02.2019 19:28 -
С Ъ Д Б А
На кръстопът не спирам, бързо мисля,
бързо превключвам в делничния ден,
ако нещо аз не съм постигнала,
не се дължи , да знаете, на мен.
Или се играе на връзкарство,
на игри, подмолности без труд,
на гръб от нечие роднинско царство,
което в обществото дава смут.
На времето, в което се развивах,
но не мислете, че съм гневна аз.
Намести Бог мечтите ми на живо,
видях ги да се случват в някой час.
И, казвам си, в ръцете на съдбата
търкаляме се, даже да не щем,
ала закрилата на небесата
ни дава много, щом се раздадем.
13 февруари 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Предшестван от редица истини, изповядани поетично. Замисляш дълбоко. С всеки свой ред замисляш, Роси! Аплаузи!
цитирайmissana написа:
Предшестван от редица истини, изповядани поетично. Замисляш дълбоко. С всеки свой ред замисляш, Роси! Аплаузи!
да са си казали тежката дума... В този блог има няколко тъмни балкански субекта, които биха те удавили в капка вода.
цитирай
4.
rosiela -
Не са от Варна. Това беше отдавна, по време на соца, просто завист, Апостоле, от много прости хора, комунари.
15.02.2019 22:45
15.02.2019 22:45
apostapostoloff написа:
да са си казали тежката дума... В този блог има няколко тъмни балкански субекта, които биха те удавили в капка вода.
Търсене