Чакаш ли на онзи бряг, където
лятото ни срещна в младостта,
с влюбения поглед на момчето,
готово да ме стигне по света,
предано и вярващо в съдбата,
в общото ни бъдеще напред,
аз бях тази, дето със крилата
все летях, бях сякаш въртолет.
Спирка нямах, вечно цели имах
и постигнах всичко, но сега,
питам се, без право да обичам,
чакаш ли ме още на брега?
Аз летях, Ти можеше да чакаш.
И години да обръщаш в миг
и да продължаваш своя разказ,
аз да донапиша своя стих.
Няма с нас забравени моменти,
няма и потърсени вини.
Нямам право и на сантименти,
ала споменът назад върви,
ала споменът не ме оставя,
иска да живее досега.
Кой каквото иска да разправя,
ти надмина всички времена.
23 февруари 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Състоянието на Байдрън
Розмарин – универсалната билка, преобраз...