По камъните тлее  вечността,
притихва всяка земна низост,
върви духът на мъдростта,
докоснал ни с велика  близост.

Докоснал ни със светостта,
дошла от древността с Исуса,
град на небесната земя,
където векове възкръсват.


Там няма сякаш интервал
от време, просто то е спряло,
растеш с минути, ставаш зрял,
обгърнат в звездно одеяло.


И колко стъпала растеш
като хаджия - към небето?
Когато в този град поспреш,
ще преосмислиш  битието.


11 март 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

21:53 - Толкова хубаво си го казала в стиха си, Роси,
от: missana За постинг: Й Е Р У С А Л И М
че ми се прииска просто да помълча!

По друго ще е да се наложи с поетичното име Валентина Хаджийотова. Звучи по- добре и от Багряна.

от "Под игото" на Вазов, да се знае за каква черна мътилка става дума.

Визирайки Деса Поетеса, предлагам да я прекръстим на Ваца Хаджийотова.

Ваца Хаджийотова. Добре звучи. Макар че тя дотам не е стигала, а качи ли се на самолет, той пада обратно надолу, барабар с другите пътници.

на гръцката и турската Ривиера, за ескурзия до Йерусалим, но ще си остане с мечтите. В издателския бизнес пари няма и тя едвам свързва двата края. Това е повече от сигурно.

На твоите душмани, провинциалните измекяри, им бибиткат бръмбари в празните кратуни. А Ваца трябва да упражнява шугар бибитката, защото ще и свърши много добра работа.