Стихва вятърът в мойта душа,
днес съм много добра и спокойна,
ще живея, без знак, че греша,
без да казват, че съм скотобойна.

И да зная, това не съм аз,
ще преметна чара на рамо
и, напред, към измамния час,
в който ангелче ще съм само.

Докога? Да ви кажа, не знам.
Но добре е да бъда различна,
непонятна, моментна и там
да не пише: по дух съм епична.

А пък после: отново борба.
Само дайте преграда пред мене.
Като вятър ще я насмета,
аз съм чедо на своето време.

16 март 2019г., София
Росица КОПУКОВА