Игликите пробуждат моя двор,
очите им просветват над пръстта
със своя разноцветен кръгозор
и с тази обща дума: красота.

Приижда с пълна сила пролетта,
с надежда, скрита в клоните на март,
ще взема своя част от радостта
и своя буква в земния буквар.

Ще сложа ваза с пролетни цветя,
усмивка във общуването с вас,
по-свеж да е животът ни сега
и Бог с добро да гледа и към нас.

Дали апартаментът ми е друг
или е същият - то все съм аз.
Но дух и стих, когато има тук,
ми дават пълнота във всеки час.

Най-важното - България е в мен,
от моя двор до всеки стрък трева
и всеки ден ми е новороден.
По-смислено не виждам от това!

26 март 2019г., София
Росица КОПУКОВА

любовта към родината. Всичко това е изящно и неочаквано, и затова стихът ти така въздейства, Роси. Мога само да те поздравя за умението да пишеш неща, които ще останат!