Тези дни в Симеоново идва комшията с дърворезачката и реже един голям пречупен клон от старата круша, който не устоя на снега. По този повод се разписах:

НЕ РЕЖА СПОМЕНИ

Не режа спомени, не кърша,
освен когато няма как,
природата сама завършва
част, епизод, и дава знак,

че времето му е изтекло-
на клон, на някое дърво,
е, няма начин, щом е рекла,
секачът идва, но защо?

В душата ми умира спомен,
за бор, за круша, за сливак.
И сякаш ще им правя помен,
но няма как, но няма как.

2 април 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Жалко, че и за дърветата е така. Защото прочистват въздуха...

ще направим едно ешмедеме с провинциалната интелигенция. Та да ни обяснят те някои неща. След това ще ги пратим на почивка в Карлуково...