Стоя на кея, гледам своя път,
като вълна ту нежна, ту бурлива,
защо така устроен е светът,
че да се борим, за да бъдем живи?


Защо не е прекрасен, тих лиман,
където пишем песните за Рая?
Където всеки миг да е избран
като звезда, просветнала в безкрая?


Навярно твърде много красота
би ни дошла във повече, но зная,
че някъде я има над света
и всъщност там завършваме накрая!


7 април 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

Буквално ме зарази с вярата си, че има друг - по-висш и справедлив свят, който ни очаква. Вероятно като награда за изтърпените мъки тук - на Земята. Поздравявам те!

там Чучето си изпра наскоро въшливата брада с Corega.

Така, както му го препоръчах.

Та направо да светне и да стане още по- привлекателен.

На мама хубавецът! Не стига, че е велик и гениален, ами е и хубавец!

Бравос! Хвала!

Разбра ли сега, защо Вацето го обича?!

Апостоле, направо ме смая с прозрения.