Постинг
28.04.2019 18:16 -
В ЕДИН ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ
В един определен момент
живеем ние за отвъд,
във всяко нещо сантимент
прибавяме за оня път,
за пътя ни към вечността,
с идеята, че после там
ще ни премерят пошлостта
и добрините ни до грам.
И, осъзнавайки, че тук
на времето ни идва край,
надяваме се с образ друг
да минем в светлия безкрай.
Ще стигнем ли до благодат
не мога да определя,
но пътници към вечен свят
усещаме се отсега.
28 април 2019г., София
Великден
живеем ние за отвъд,
във всяко нещо сантимент
прибавяме за оня път,
за пътя ни към вечността,
с идеята, че после там
ще ни премерят пошлостта
и добрините ни до грам.
И, осъзнавайки, че тук
на времето ни идва край,
надяваме се с образ друг
да минем в светлия безкрай.
Ще стигнем ли до благодат
не мога да определя,
но пътници към вечен свят
усещаме се отсега.
28 април 2019г., София
Великден
Следващ постинг
Предишен постинг
Мисля, че само едно стихотворение може да се мери с тази твоя творба. Визирам това стихотворение на Чучето, превърнато от Бойка Дангова в безсмъртен шлагер:
Ти пак се връщаш мъртво пиян,
ти нямаш милост, нито пък срам
откак те помня все си пиян
как съм търпяла сама не знам.
Припев:
Луда главо, пияна
чуй ме разбери: аз те обичах,
но забрави и стига с тез игри.
Аз нямах смелост как да те спра,
очаквах чудо в твойта беда.
Откак те помня все си пиян,
как съм търпяла сама не знам.
Припев:
Сълзи проливах и сън не спах,
за тебе плаках, но вече спрях.
Откак те помня все си пиян
как съм търпяла сама не знам.
цитирайТи пак се връщаш мъртво пиян,
ти нямаш милост, нито пък срам
откак те помня все си пиян
как съм търпяла сама не знам.
Припев:
Луда главо, пияна
чуй ме разбери: аз те обичах,
но забрави и стига с тез игри.
Аз нямах смелост как да те спра,
очаквах чудо в твойта беда.
Откак те помня все си пиян,
как съм търпяла сама не знам.
Припев:
Сълзи проливах и сън не спах,
за тебе плаках, но вече спрях.
Откак те помня все си пиян
как съм търпяла сама не знам.
ДА СЕ СМЕЯ.
цитирайпо- приятен и весел. Бъди жива и здрава!
цитирайБъди жив и здрав. Хубави празници.
цитирайтвое стихотворение, Роси, относно истинността му. Едни усещат присъствието на Отвъдното в себе си още от младини, а при други такова усещане се пробужда на по-късна възраст. Това е своеобразното чувство, че материалното в нас е обречено да погине. Затова да работим неспирно върху духовното. Така изграждаме 4-то измерение и единствено в него можем да останем - вън от пространството и времето на нашия свят. И спасени завинаги! Поздравявам те!
цитирайТи си един от тези, които общува с отвъдното от земното си раждане. Бъди благословен.
цитирайrosiela написа:
Благодаря, приятелю. Ти си един от тези, които общува с отвъдното от земното си раждане. Бъди благословен.
Търсене