Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2019 19:24 - З О Р А
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 297 Коментари: 7 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Не съм предполагала как един жест отключва една съдба. Но стана. В трамвая, когато се качих с три торби от Кауфланд, след мен дотича една жена, ватманът й отвори и тя, задъхана, влетя вътре с много благодарности и се опря на сандъка зад кабинката.

- Седнете, - отстъпих й аз по- близката седалка и се преместих на отстрещната.
- Чакай, мила, да събера душа, не мога да преместя и торбата.
- Добре, аз ще я преместя.
Станах и й помогнах.Тя седна срещу мен, трогната и сама се разприказва:
- Казвам се Зора, на сръбски ударението е на първата сричка.Не мога да нося, мила, едвам се качвам, дясната ми ръка я виж и прецени сама.
Видях изкривените пръсти на жената и я съжалих.
- Артрит?
- Не! Бой от наркомани. Така я наместиха в "Пирогов", така зарастна.
- Тук, в София?
- Да, тук, в София.
И тя ми обясни къде живее. Имали наследствена къща, недалече от нас. Майка й и баща й я строили. Били бежанци, сърби и двамата. Двуетажна, добра за времето, обаче съседният имот бил празен и една вечер ги нападнали с дъщеря й наркомани, през задната част на двора. Родителите й били отдавна покойници, живеела сама с дъщеря си, а синът отделно.
- Да вземат моята мизерна пенсия.Не е само по селата, и тук е същото.
Не знаех какво да кажа. Зора усети недоумението ми и продължи:
- Сега храним с дъщеря ми един огромен пес, заредили сме се със спрей и брадва зад вратата и, щом залае, светваме и сме в шок.
- А мъж няма ли?
- Не. То е друга история.
Нищо не попитах, но Зора сама продължи:
- Ожених се на 15 години, с разрешение, той на 25. Съдията, един опитен възрастен човек каза на младоженика: " Момче, тая работа ми намирисва на желание повече да вземеш софийско жителство, отколкото да се ожениш за това още дете!"
" А-а-а-а, не, аз много я обичам!"
Да бе, родих две деца, доучвах и той се държеше кротко, докато бе жива майка ми. Тя беше жена - секач.
Щом си отиде, стой, та гледай. Бой и насилие.Разведохме се, ама къщата моя, не може нищо да вземе и се изпари на село с една кръчмарска певица.Живя с нея 15 години без брак. То било, разказаха ми, пари в деколтето, под полата, не е за приказка.
Обаче Господ вижда. Аз работя с тия две ръце, той дарува кръчмарката. Докато го пипна рак на дебелото черво, операция и скоро след това, парализа от кръста надолу.
Кръчмарката го гони скоропостижно и той звъни на сина да го приберем. Моли се и плаче.
Прибрах го. Аз мия, аз подмивам, аз пера, децата помагат, щото фирма не се намери свястна, а той - сто кила.
- Да викнем Нона да те опере? Толкоз пари си й дал.
Мълчи, уста не отваря.
Не живя много, отиде си от света в ръцете ми.
Синът, Роси, добре се устрои и сега, след тоя екшън с наркоманите, смятаме с дъщерята да продадем имота с къщата , купуваме един двустаен апартамент с метална врата и песът вътре. Ако ще и кредит да теглим. Тя работи, ще го изплатим.
Полицаите, душко, ни съветват, под наем да идем.
- Смели жени сте вие. Ама шокът не е малък.
- Борим го този български живот, няма накъде. Децата работят, здрави са, Бог да ни помага.
- Дано, Зора, дано.
Погледнах изкривените й от счупванията пръсти, скромното облекло, ведрото й лице, пък се възхитих на куража й и отново й пожелах късмет. Тя изля куп благословии.
Беше прекрасна жена.
Слязох една спирка преди нейната.

6 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА

     




   



Гласувай:
7
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eva666 - :-))
06.05.2019 19:57
етоо, това е ..простоо, и човешко, росе..
проза пишеш,по-добре, мисля..
и, Епиграмии даа!!!!
само, не започвай пак...сили немам, сестроо..ще остарея тук..
имаш ли биричка..мен ме домързя да изляза...
наздраве!
цитирай
2. rosiela - Както го усещаш, така го пиши. Като го пишеш нормално, излиза. Всеки има право на избор, както и изкуството има различни измерения, важното да е изкуство.
06.05.2019 20:10
eva666 написа:
етоо, това е ..простоо, и човешко, росе..
проза пишеш,по-добре, мисля..
и, Епиграмии даа!!!!
само, не започвай пак...сили немам, сестроо..ще остарея тук..
имаш ли биричка..мен ме домързя да изляза...
наздраве!

цитирай
3. rosiela - Биричка - не.
06.05.2019 20:11
Тези дни са празнични, раздаваме го по малко " Водка Флирт".
цитирай
4. missana - Българската действителност е трагична. И София не е цвете за мирисане. Тези наркомани са
06.05.2019 22:02
създадени не без участието на властта. То, ако не са наркомани ще се роми. Или и двете едновременно. Трагични човешки съдби, които плачат за екранизация. Наградите в Кан чакат, ама бг-режисьорите и продуценти, се занимават с измишльотини, вместо да гребат с пълни шепи от живота материал за кино. Поздравявам те за човещината, Роси, а също и за умението да изваеш от тази житейска случка стойностен разказ!
цитирай
5. rosiela - Благодаря, приятелю.
06.05.2019 22:52
Мисля, че наркоманията се шири с участието отвън.Знам със сигурност, че дилърът е задължен не само да продаде дрогата , а да следи зорко дали се консумира, дали се бият инжекциите, иначе на него лошо му се пише. Зловеща програма за погубване на нацията.
цитирай
6. missana - Абсолютно си права, Роси!
06.05.2019 23:52
rosiela написа:
Благодаря, приятелю. Мисля, че наркоманията се шири с участието отвън.Знам със сигурност, че дилърът е задължен не само да продаде , а да следи зорко дали се консумира, дали се бият инжекциите, иначе на него лошо му се пише. Зловеща програма за погубване на нацията.


Някои от дилърите завършват живота си със скок, примерно от 8-я етаж на някой незавършен строеж.
цитирай
7. rosiela - Или със як бой, Младене,
07.05.2019 07:33
от изпратени мутри!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 2403031
Постинги: 2698
Коментари: 12897
Гласове: 5564
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930