Аз не спирам в живота, за да пиша измислени стихове,
аз ги пиша по път, както казва ми съвестта,
и не съм ветровей, разпилял се по утринни ридове,
и не съм нито тиха смълчана поляна с трева.
Аз съм просто едно отражение в делника,
по паважа вървя като всеки нормален човек,
който има желания земни, човечно премерени,
само той устоява във пътя ту лек, ту нелек.
Няма приказка тук за несметни богатства,
на която краят да бъде добър и щастлив,
всяка болка към друг се връща и всичко заграбено
ти напомня неистово, че си мъртъв, дори да си жив.
Аз съм този човек, който денем пътува в трамвая
и се труди така, както всеки се бори за хляб,
за строшени съдби жестоко се плаща накрая,
този свят е за всички и на всеки дължи благодат.
16 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА
ЧЕРВената БАБ-Чица,от Червена вода.Русе
ЗИМНО ПРЕДИЗВЕСТИЕ
Изкушаваш ме да те цитирам, Роси:
"всяка болка към друг се връща и всичко заграбено
ти напомня неистово, че си мъртъв, дори да си жив."
Много силни редове. Поздравявам те!
Ваца не е написала нито ред похвала на мекичкия пует.