Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05 22:50 - Н А Б Л Ю Д Е Н И Е
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 139 Коментари: 2 Гласове:
5



 


 

Гледам сянка от страх на отсрещната къща
как расте и прикрива неясното минало
пада бавно пред мен, тази сянка могъща
не остана за нея ни педя от видело.

Два етажа с прозорци в стъкла затъмнени
и високи дувари над ръста човешки,
тежка яка врата, а зад нея прострени
на остатък поляна нелепите грешки.

Идва три пъти фирма, за да я подпира,
та да може поне да не пада в земята,
и отрязък небе над дувара опира,
и така ще живее като песен изпята

един малък човечец с пари без произход,
няма никой да вижда и него да виждат,
сам не идва дори, не стои на открито.
Но разбрах как полека лудостта си съзижда.

Не говори естествено, гледа в притворство,
аз не питам за нищо, краят идва различно.
Построи за децата навярно, с упорство
един бъдещ живот, дето свършва трагично.

18 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА





Гласувай:
8
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Впечатляваща творба, Роси!
19.05 10:15
Усетих как цял настръхнах, докато я четях. Визуализацията на тази сянка от страх, която расте е направо апокалиптична и затова и толкова въздействаща:

Гледам сянка от страх на отсрещната къща как расте и прикрива неясното минало
пада бавно пред мен, тази сянка могъща не остана за нея ни педя от видело...
един малък човечец с пари без произход, няма никой да вижда и него да виждат,
сам не идва дори, не стои на открито.Но разбрах как полека лудостта си съзижда.
Не говори естествено, гледа в притворство, аз не питам за нищо, краят идва различно.
Построи за децата навярно, с упорство един бъдещ живот,дето свършва трагично.

Припомни ми и словата на Иисус за онзи, който построил къща, но не се усетил, че тъкмо когато е готова Бог ще го прибере.
цитирай
2. rosiela - Благодаря, приятелю. Картинката е от реалния ни живот.
19.05 14:35
missana написа:
Усетих как цял настръхнах, докато я четях. Визуализацията на тази сянка от страх, която расте е направо апокалиптична и затова и толкова въздействаща:

Гледам сянка от страх на отсрещната къща как расте и прикрива неясното минало
пада бавно пред мен, тази сянка могъща не остана за нея ни педя от видело...
един малък човечец с пари без произход, няма никой да вижда и него да виждат,
сам не идва дори, не стои на открито.Но разбрах как полека лудостта си съзижда.
Не говори естествено, гледа в притворство, аз не питам за нищо, краят идва различно.
Построи за децата навярно, с упорство един бъдещ живот,дето свършва трагично.

Припомни ми и словата на Иисус за онзи, който построил къща, но не се усетил, че тъкмо когато е готова Бог ще го прибере.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 2105419
Постинги: 2369
Коментари: 10827
Гласове: 4775
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031