Измежду самотата и тълпата

аз вадя пътния бележник, пиша стих,
на страниците тихо се премята
какво простих, какво пък не простих.

И мойте мисли лекичко си плуват
покрай лица, неподозиращи за тях,
така навярно по - добре пътуват
измежду думите, към своя бряг.

Дотолкова различни от тълпата,
но тя ги стимулира да са тук,
пресекли времето и самотата,
но само мои, никога на друг.

Едва когато кацнат на хартия,
ще забележи някой, че така,
родени покрай хорската стихия,
от тези мисли блика красота!

27 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА

"Дотолкова различни от тълпата,
но тя ги стимулира да са тук,
пресекли времето и самотата,
но само мои, никога на друг."

Прекрасни редове!