Любовта избликва в моя стих

с вината, че е винаги красива,
простих ли после или не простих,
но тя остава във стиха ми жива.

Поезията дава висина
и там оставя любовта да плува,
препраща я от днес до вечността
и само в стиховете съществува.

В реалността нещата не стоят
така вълнуващи и непритворни,
от своите постъпки се боят
мъжете. Ако в нещо са позорни.

Но срещата с изкуството е праг,
зад който красотата побеждава.
В поезията никой не е враг
и който е достоен, той остава.

31 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Наистина остават само достойните. А и е вярно, че много мъже /особено унас/ са жалки и подли твари. Това вече го видяхме у някои "видни" личности в блога.

“критици“ са умълчаха. Гледам, че нямаш вече нито един кървав палец. Сега да не полегнеш на лаврите си!

Кво стана с тия шапшале, бе? Къде, защо и как се покриха? Сега с кого ще си правим майтап? Тези безотговорни хора за нас не помислиха ли?