Тя не е жена, тя е витрина,
облечена добре, добре мълчи,
в ръката Джи-ес-ем държи и вино,
и чака всеки миг той да звъни.

Тя има бяла карта за покупки,
отвън я чака черната кола,
това е всичко. От живота хрупкав,
тя мисли, е избрала ….висота.

Какво е мозък? Даже и не знае.
Какво - изкуство? Чалга и кючек.
Но повече не иска и нехае.
А аз не знам - това ли е човек?!

22 юни 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Много са тези жени, които отвън са като "лъскава витрина". Но не са носители на нищо повече. Те са само обиталище на бездуховна пустота. Поставила си диагнозата на едно неизлечимо заболяване. Много мъже се полъгват от привидната привлекателност на такива кухи отвътре същества и биват завлечени в бездната на падението. Поздравявам те за точността на обрисуването на тази категория претенциозни същества!