Не обичам да късам цветята

и да ги слагам във ваза,
те имат земя за обич
вода им трябва във пазва.

И греят невероятни.
И мълчаливо говорят,
и кимат като приятели,
с никого нищо не спорят.

Имат душа ефирна,
боичка от необята.
Гледам ги тихо и мирно
и вдъхвам от аромата.

28 юни 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Ако имаш сърце да застанеш
"очи в очи" с цвете, разбираш.
Хубав ден!

Успех!

Особено, когато се късат такива растяща в природата /т.е. диви цветя/. Засадени от Небесния градинар, ние нямаме право да им посягаме и да ги лишаваме от живот. Но това малцина го разбират. Много хубаво стихотворение си написала по темата, Роси!

Наистина е така. Това е един вид малко убийство на красотата.

никога не съм късал цветя, а само съм ги снимал. Имам хиляди в фотоси в блога си на цветя, някои много редки видове от невероятни места по планините на България.

виждам, че е така. Благодаря.