Всеки има своя територия,
своя болка, трудност и тъга,
душата е една обсерватория
и там умира не една звезда.
Но пътят е напред, към светлината
и не като затворена врата
ще трябва да живее тук душата,
обречена на лична самота.
Оплетена във собствените тайни,
които се запазват чрез лъжи,
душата не издържа до безкрайност,
когато крие, лъже и мълчи.
Бих казала, не е Богоугодно
и не е със Всемирния синхрон,
защото честността е по- удобна
и във живота тя е верен тон.
Като мъглявината Андромеда
се губи просто не един живот.
И хората забравят, Бог ни гледа
и знае всеки наш пореден ход.
За болката - отправяме молитва,
към другите - отправяме любов
и всяка наша искреност политва
към нечие сърце за благослов.
20 юли 2019г., София
Росица КОПУКОВА
„Руснаците - мокшани“? Защо в Украйна та...
Астрофизици твърдят че Земята е жива и и...
20.07.2019 21:44
20.07.2019 21:52
Опитах се да ги поиздигна в стих.
Опитах се да ги поиздигна в стих.
И си го постигнала по забележителен начин!