На лятото най-хубавия глас

се чуваше през бухналите клони,
един лъч се промуши и в захлас
ме милваше през бора на балкона.

А август се отказа от дъжда
и ме омая с хубавото време,
на птица се разнесе песента
и радостта дойде да ме обземе.

Във лоното на простия живот
докоснах щастието със ръката,
самичко бе направило си брод
и бе поспряло тихо до вратата.

Най- истинско е, че те има теб
и любовта минава през тревата.
И сякаш аз погалвам нежно Феб,
когато ти обгръщам рамената.

6 август 2009г., Симеоново
Росица КОПУКОВА

А куплетът:

Във лоното на простия живот
докоснах щастието със ръката,
самичко бе направило си брод
и бе поспряло тихо до вратата.

е твое поетично откритие и център на творбата!

Преди време гледам във фейса една дама публикувала в профила си кратко и изящно стихче. Звучеше ми познато. Жената слава богу беше цитирала името на автора, та разбрах, че съм аз. Така колекцията ми от интимна лирика се попълни с още едно стихотворение. За щастие!

не бива да си забравяме гениалностите, в духа на шегата, че някой може сам да се извае в тях.