Аз имам своя час от Самотата,
поканих я не повече от час,
да преосмислим двете красотата
и да я впиша в стих за всички вас.

И в хубавите делнични шевици
да втъкнем и усмивка, и добро,
и кацналата на балкона птица
да ме дари за щастие, с перо.

И после пак да тръгна по задачи,
след Самотата и едно кафе.
Поезията сътворихме значи.
Доволна съм. И пак ми е добре.

Понякога пътувам и я пиша,
и пак съм с мойта тиха Самота.
И тя със мене вдишва и издишва
най-хубавите думи на света.

7 август 2019г., София
Росица КОПУКОВА

09:58 - Съзидателната и вдъхновяваща Самота!
от: missana За постинг: АЗ ИМАМ СВОЯ ЧАС ОТ САМОТАТА
Претворила си я в прекрасен стих, Роси!

Одобри | Изтрий
10:27 - Кой ли ти тури кървав палец?
от: apostapostoloff За постинг: АЗ ИМАМ СВОЯ ЧАС ОТ САМОТАТА
Вацето или Чучето?