В Симеоново природата е друга,
уж позната е, обаче не,
там растенията съхнат чудно
и запазват визия поне.
Трън магарешки и хризантема,
маргаритка и какво ли не,
аз обичам после да го взема,
в глинен съд да вая цветове.
Някак си - запазват си фасона
и с години после са при мен,
и от партера, та до балкона
вилата красят ми всеки ден.
Живи са и старите шишарки
в купи сложени за красота,
Симеоново е сякаш марка
за пътуване във вечността.
И трева да взема, ще изсъхне,
но нагоре права ще стои.
Пълня вази и метли обвързвам -
декорация и светлини.
Казвам ви, това е Боже място.
Седмица - и книгата ми - факт.
Там обикнах го и там израснах
с обич, влязла от самия праг.
със останали цветя от мама,
после и допълнени от мен.
Райско кътче, приказка голяма,
Божи дар и песенен рефрен.
Щом поема пътя за нагоре
и откъсна цвете във ръка,
сякаш и небето ми говори:
" Идвай вече. Идвай..Закъсня.
Ангелите вече се събраха
да помагат, докато твориш.
Направи кафе и виж, помаха
Господ сам над белия ти лист."
10 август 2019г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
https://registersofia/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata[id]=893&Itemid=140
за да се стигне до хижа Алеко /тогава още не беше построен гнусният хотел до тази хижа/. Ех какви времена бяха само! По едно време си мислех, че ще асфалтират цяла Витоша алчните да получават пари от ски-писти негодници. Но както и да е. Слава на Бог, че Батето се помина. Той имаше фиксидеята да съсипе цялата българска природа заради една зимна олимпиада у нас. Но БДИТЕЛНИТЕ ОТГОРЕ го поставиха на мястото му и то завинаги!