Любовницата остаря,
премина царското й време,
не за звезди и за цветя
живя, подобно жрица древна.

Живя за лукс и за пари,
но окуця - съдба жестока.
Кръвта й, казва, още ври,
но кризата й е дълбока.

Сега ревяла у дома
и спомени във стих редяла,
подобно на мустанг в степта
мечтата й обезумяла

да бъде шемет в любовта
напирала като идея.
Уви! Без капка красота,
сама пропадала във нея

12 септември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

затлъстя...

Както е казано в Еклесиаст, времето на всичко преминава и идва времето на противоположността му! Такава е, уви, тъжната истина, която си възпяла поетично, Роси.

така е, приятелю.

На актуални снимки виждам, че са и поникнали мустаци!