Постинг
20.09.2019 18:37 -
НОСТАЛГИЧНО
Жълъдите пазят слънцето на юли,
светят като злато, скрито под дъба,
орехите падат, вятърът ги брули,
залезът се спуска бавно по гърба
пак на планината и със дъх на есен
ароматно падат крушите навън,
още се долавя щурчовата песен,
времето е топло като в топъл сън.
Грейват поетично звездните пространства,
пълна е със лято моята душа,
търси хубав спомен, иска да митарства,
боса, по сандали. Как да си внуша,
че е време вече роклите да сменям,
сламените шапки да прибирам пак,
с кестенче да пълня всеки джоб на дреха,
есента да срещна до самия праг.
20 септември 2019г., Симеоново- София
Росица КОПУКОВА
Търсене