Можеш ли да бъдеш сам? Не можеш,
когато думите твориш в произведение.
Само тишината те разбира
в това необозримо осмотрение

към светове, емоции и страсти,
към чувства, и сюжети, и идеи.
Тогава думите като причастие
се нижат в разкази или в куплети.

Според така осмисленото време,
както душата ти го преоткрива.
И ражда се роман. Или поема.
И доказателство, че теб те има.

Защото Бог напусто не раздава
таланти, да осъмнат без посока.
На думите безкрайно е дълбокото,
и на писателя - безкрайно е перото!

1 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА

"И ражда се роман. Или поема.
И доказателство, че теб те има."

Чудесен стих, Роси! Бих добавил, че чрез писането един писател се самосъздава от нищото на вселената и се самоконституира и самоконструира.

Много хубав да е денят ти!