От коя ли планета се спускам

със изчистена памет - дотук,
за уроците земни, изкусни,
дето аз ще науча напук

на желания, битки и страсти,
във посоките води ме Бог,
искам вечно със някой да срасна,
а е преходно, в ден светлоок

отпътуваш във друга посока,
с други цели по земния път,
уж съм мъдра и много дълбока,
но внезапно ме грабва светът.

И вървя, правя своите грешки,
после всичко приключва и пак
тръгвам някъде, тъй, по човешки,
щом съдбата подава ми знак.

И се питам, къде ли ще иде
във отвъдното мойта душа?
Дали нова съдба ще заприда
или временно ще се теша

покрай Божите райски градини?
Но каквато се знам, че съм аз,
пак ще искам за много години
да работя със хъс и със страст,

да обичам отново живота,
с индивиди край мене добри
да си вземем от своята квота
благородство по други земи

11 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Ние можем само да подозираме. Но едно е ясно - че чрез нас Той постига своите цели. И ще ни държи тук - на Земята, докато сме колинеарни с тях. Много точно формулирана философска лирика ни поднасяш, Роси. Завладяващи куплети, от които ще цитирам този:

"И се питам, къде ли ще иде
във отвъдното мойта душа?
Дали нова съдба ще заприда
или временно ще се теша",

който е изцяло в унисон и с моите възгледи. Поздравявам те!