Тя винаги пристига тихо,
ръка подава и си тръгва,
не проси и не иска нищо,
не тарикатства, не послъгва.

Това е тя. Човещината.
Която те приема всякак,
опитомява времената,
явява се като подарък.

Но ти недей да прекаляваш,
недей за нея да се висваш.
Живей и продължи нататък,
щом ти е дала старт на чисто.

И никога не я забравяй.
Вселената я запечатва.
Вселената ти дава право
да търсиш начин за отплата!

22 октомври 2018г., София
Росица КОПУКОВА