Не е много лесно да поддържаш къща,
трябва да обичаш всяка керемида,
тухличка и камък, сякаш ги прегръщаш,
растения пазиш от лоша поличба.

Дръвчета да пръскаш, цветя да разсаждаш,
да полегнеш кротко, време не остава,
по шорти се носиш като леля Мравка,
но пък сила много свише ти се дава.

Е, накрая може да вземеш и книга
или да си сръбнеш нежно питието.
Гледаш от небето Господ ти намига
и ти прави леко, светло битието.

Ако няма бури, всичко е прекрасно,
по-прекрасно даже да стъпиш във рая,
ако във душата чисто е и ясно,
в къща да осъмнеш е дар от Безкрая...

4 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Няма нищо по-хубаво от такава къща, в която помислите са чисти и светли до святост. А работа за вършене винаги ще има, но в такава къща и работата е радост. Не бях се замислял досега, че хубавата къща конкурира дори и Рая, но след твоя прекрасен стих го почувствах, Роси. Поздравявам те за класната и толкова човешка поезия!