Постинг
08.11.2019 22:38 -
КЕСТЕНИ ОТ ДЕТСТВОТО
Като път от съдбата, като добродетел,
пред нозете ме водят есенни кестени,
като в чудната приказка - Хензел и Гретел,
по пътеката с камъни домът си намерили.
И пътеката вече премного години
посипана с кестени в къщи ме води,
днес пристигам отново към своето минало
като малко дете, покрай кестени ходи.
Те са просто живот. Аз си взимам по малко,
да ми внасят уют върху моята маса.
Аз си знаех пътя за мама и татко,
за своята къща с огромна тераса.
Но обичам и днес да ме водят попътно,
там, където и времето някъде спира
и застива в красивото и неотстъпно
вече зряло момиче с лиричната лира.
7 ноември 2019г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Едно красиво завръщане чрез тях към оазиса-детство - светъл и неопетнен кът, останал храм в душата ни. Прекрасен стих, Роси!
цитирайЧучето никой не го обича, с изключение на Вацето, която също така не го обича.
цитирайmissana написа:
Едно красиво завръщане чрез тях към оазиса-детство - светъл и неопетнен кът, останал храм в душата ни. Прекрасен стих, Роси!
apostapostoloff написа:
Чучето никой не го обича, с изключение на Вацето, която също така не го обича.
Търсене