Някога, събрани в одаята

и край подредената софра,
прадядо чупел пита на родата
с молитва за реколтата добра.

Хапвали прабабините гозби,
пийвал руйно вино за разкош
и запявал песни за любови,
за момък силен и за змея лош.

Някога - под общата идея
той сплотявал дом и челядта,
можели са в общност да живеят
в близост до рождената земя.

Нямало е време самотата
да нахлува в общия им свят.
Същото го иска пак душата,
но днес човекът не е по- богат

на обща радост и на обща болка,
на песен, на прегръдка, на добро
и в своята житейска обиколка
пак търсим старото, каквото е било!

30 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

8. yotovava - А Боца откъде ли се е сетила да ти п...
07:17
А Боца откъде ли се е сетила да ти поокраде стихото, м?

Чучелов дядо е бедняк, схлупената селска къща внукът сам я показа на снимка.
А иначе табиетът на българите е сходен.
Прадядо, казвам, защото баба ми, негова дъщеря, беше единствена от богат селски род, другите са граждани до един.

Веднага асоциирах с филма "Имало едно време на Запад". Трагичното е, че душите на мнозина българи отчаяно искат да се повтори щастието, което са изпитвали дедите им от собственото парче земя, които хайдуците комунисти им отмъкнаха, за да ги пролетазират завинаги и да ги запратят в "студените пазви на дебнещия каменен град, скрил хиляди души разбити". Мисля, обаче, че тази носталгия по миналото не може да го възкреси. Дано да съм в грешка. Искрено бих се радвал.

А що се касае до това кой от кого краде поезия, аз наскоро доказах документално кражбата на "златни фиби" от страна на обвинителката от поета Христо Кацаров.