И в тази заледена красота
не можеш да откриеш нищо скришно,
без думи ни омайва просто тя.

И сякаш нещо мило ни очаква
под синевата на едно небе.
Трохи на птиците ще дам, че трябва
ей тъй, нещо добро да се даде.

Просторът е спокоен и прекрасен,
застинал светлосинкав чародей.
Навсякъде е хубаво и ясно,
и някак свежо, чак ветрец не вей.

Мълчание. И тихо пада здрача
над Витоша, отива си деня,
без да свисти, да вие и да плаче
край тази чудна Божа планина.

В полите й комините общуват
май повече от хората край нас.
И повече какво да забленуваш?
Щом е спокоен всеки сетен час.

10 декември 2019г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА