Размечтах се за порой снежинки

в мойта вечно пролетна душа,
няма ги, а моите елхички
чакат ги във двора откога.

Хубава е тази мека зима,
но е странна някак си без сняг,
дядовия бел отдавна взимах
и почиствах до самия праг.

Има смисъл в старите сезони.
Нека със любов да повали.
И децата с топки да се гонят
и да спускат леките шейни.

Времето е приказно и тихо
и край София е светлина.
Ама мъничко така: за триптих-
сняг, ботушки детски и шейна!

14 декември 2019г., София
Росица КОПУКОВА.