не тъгувай, море.
толкова обич събра през лятото.
грееш! и за отдаване има.
дори да нахлуят арктични мисли,
дори сред ледени блокове
да зъзне неспокойната ти душа,
дори вятърът да пронизва
и очите на посивелите чайки...
няма равно на тебе, море...
красота като слънце оглежда
кристално бистра вода,
заиграва златното в риби,
водорасли и камъни.
грациозни лебеди носят
оная светлина,
дето ражда дъгите по пладне.
нека се селфнем, море,
виждаш ли крачещите птици в прибоя -
за тебе останаха,
днес тънкият писък реже дъха
на снежинки.
не тъгувай, мое море.
което не приемеш, ще загубиш, казват.
отвори обятията изумрудени.
нека пием по чай!
нека зимата стане лято.
©Диана Я. Павлова
----------------
* снимка от Нета