Не ми е топло в дланите, когато

не съм събрала цели и стремеж,
за да потърся своя необятност,
да ги протегна към един копнеж.

Не се намирам в празните пространства,
обичам дни с различни пълноти,
обичам и във времето да странствам,
но нещо моят ум да изгради.

Не искам да ми е едно и също,
забавното го правя бъднина,
та после спомени да се завръщат
и в тях да има много светлина.

Не я разбирам тази вечна жажда
да завладяваш и да разрушиш,
човек с красива мисия се ражда,
а не с идеята да провалиш.

Дошъл си. И за тебе има място,
тъй както Бог е отредил за мен,
вървим по своя път със своя радост
и нека той да е благословен.

9 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА

жизнеутвърждаващото начало в стиховете си, Роси. Това силно ме впечатлява, защото стремежът е везните да бъдат наклонени към светлото и доброто в този постепенно смрачяващ се свят. Ще отбележа двете гърбици на високата поетико-философска естетика в конкретния стих:

"Не се намирам в празните пространства,
обичам дни с различни пълноти,
обичам и във времето да странствам,
но нещо моят ум да изгради."

и

"Дошъл си. И за тебе има място,
тъй както Бог е отредил за мен,
вървим по своя път със своя радост
и нека той да е благословен."

Неустоима творба, за която те поздравявам!

към бъчви, каци, бъчонки, дамаджани, бъклици, шишета, стъкленици, чашки и пр.

Да се навърти до уригване на кьор софра, а след това да се насмуче до посиняване. След като се наспи и изтрезнее, пуетът мечтае да се извърти обилно в топъл нужник.

много си прав!

мечти са това, драга! Лелеят ги живите класици, които разбират езика на тревата, лиманите и на малките пчелички.