Постинг
13.01.2020 15:58 -
ПОЕЗИЯ НА СЪРЦЕТО
Когато разлюляното сърце
поиска някога да проговори,
импулси праща в нашите ръце,
а те си знаят после що да сторят.
Изписват поетичните слова
ритмични като ритъма сърдечен,
талантът е магията добра,
която ги превръща в свята вечност.
Изкуствени опори не търпи,
а само преживяното остава,
сърцето знае накъде върви,
когато в стихове се въплъщава.
За него няма праг и векове,
защото се преражда в други хора
и затова добрите стихове
пътуват пак към Космоса нагоре.
Епохите събират чудеса
в поезия, която надживява
вселенските минути красота
и на човечеството ги дарява.
13 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Казала си всичко за раждането на словото и за космическия му път НАГОРЕ към Единствения истински негов ценител - нашият Създател:
"За него няма праг и векове,
защото се преражда в други хора
и затова добрите стихове
пътуват пак към Космоса нагоре."
цитирай"За него няма праг и векове,
защото се преражда в други хора
и затова добрите стихове
пътуват пак към Космоса нагоре."
2.
rosiela -
Благодаря ти сърдечно, Младене. Сходни духовни орбити сме, затова се разбираме.
13.01.2020 16:55
13.01.2020 16:55
missana написа:
Казала си всичко за раждането на словото и за космическия му път НАГОРЕ към Единствения истински негов ценител - нашият Създател:
"За него няма праг и векове,
защото се преражда в други хора
и затова добрите стихове
пътуват пак към Космоса нагоре."
"За него няма праг и векове,
защото се преражда в други хора
и затова добрите стихове
пътуват пак към Космоса нагоре."
Търсене
