Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02 08:27 - НЯКЪДЕ СЕ СПРЯХ...
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 91 Коментари: 4 Гласове:
2




Някъде се спрях между годините,

още съм си млада в зрелостта,
преосмислила небето - синьото
и тази Божа приказна земя,

констатирах, че ми се пътува
и красиво мен ми се живее,
вечер искам в бар да потанцувам,
калпазанка, дето не старее.

Искам още силно да обичам,
искам още да се веселя,
колкото годините изтичат,
толкова ги хващам за ръка

и им казвам: " Накъде? Не бързам,
искам си го земния живот".
Някъде се спрях, като пред бързей,
да потърся и намеря брод

в хубавите тайнствени пътеки,
дето има мир и тишина,
дето можеш да погалиш всеки
и да сториш шепа добрина.

18 февруари 2020г., София
Росица КОПУКОВА




Гласувай:
6
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Трябва да минат години, за да се усети истинското желание за живот.
18.02 08:40
Прекрасен стих, Роси!
цитирай
2. rosiela - Именно! Благодаря, приятелю.
18.02 09:07
missana написа:
Прекрасен стих, Роси!

цитирай
3. rosiela - Да, благодаря на Бога, крепи ме, младея. И телом, и духом. Само не ме бъркайте с Чудовището, имам си отделен и много хубав живот.
18.02 13:18
kossef написа:
Хубавичко, като за (не)старееща калпазанка...
Росиела, дочух, че ...довището вампирясал... Но би се случил чудесен танц, описан в стихове, напук на Йотовавава, с двама ви - калпазанката и ...довището - в Божествения бар на илюзиите за възвратима младост... Харесва ми , обаче, че все още се паентиш с поезията си, в хубавия смисъл. На Живота... Напред и нагоре към ...Надолу-то... Няма как.

цитирай
4. rosiela - Така е, така е, както е тежка мъката на небесата на ДС - другар Петър Станков, татко на Чудовището, а после и на синчето иде ред.
19.02 14:47
kossef написа:
В декларация на искреното ми уважение, най-малко дължа да подчертая незлобливата си закачка с ...довището, убеден в способността на Росиела /хубаво име/ да се шегува и със себе си, калпазанката му с калпазанка, дето не старее... Радвам се за хубавия ти живот. А и си личи. Ами казано е: "...Радвайте се и веселете се, защото голяма (ще) е наградата ви на небесата". С уважение.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 2397701
Постинги: 2691
Коментари: 12854
Гласове: 5556
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031