Не се ли пита - а какво го чака
убиецът с измислени очи,
съдбата се върти и се протака,
накрая идва да го заличи.

Прогледнеш ли донякъде, не виждаш,
че всичко има своя кръговрат
и слепота е хората да сриваш,
защото ти си част от тоя свят.

Онези, дето ще се изживеят
за богове, вместо прашинки днес,
не знаят накъде ще ги отвее
небесната изпратена им вест.

И нищо не остава ненаказано,
и нищо не остава неразкрито,
пандемия от дяволски създания
ще плаща греховете до насита.

12 март 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"Прогледнеш ли донякъде, не виждаш,
че всичко има своя кръговрат
и слепота е хората да сриваш,
защото ти си част от тоя свят.

...

И нищо не остава ненаказано,
и нищо не остава неразкрито,
пандемия от дяволски създания
ще плаща греховете до насита."

Малцина са, които проумяват всичко това, камо ли да го изрекат поетично!

срещу всички нас с ежедневните си словесни изстъпления.